9 авг. 2008 г., 06:43

Но любовта ми до тебе не стига...

1.1K 0 4

Гледам твоята снимка,

която сякаш държи ме в примка.

Отварям я тъй развълнувано

и я гледам толкова влюбено.

А очите от нея ме изпиват,

с любов ме цялата заливат.

Но жалко, любовта ми до тебе не стига.

Ти връщаш я без да има причина.

А аз те чакам да я приемеш,

това, което ти принадлежи, да си вземеш.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "А аз те чакам да я приемеш,
    това, което ти принадлежи, да си вземеш."
    Дали ще се сети? Ох,ти глупав Lord...


  • :*:*:* Много е добро... Обичам те...не го забравяй :*
  • Приятелски съвет: Не се слагай!
    Не се сдържах поздрав!
  • някой някого обича...хубаво е...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...