Гледам твоята снимка,
която сякаш държи ме в примка.
Отварям я тъй развълнувано
и я гледам толкова влюбено.
А очите от нея ме изпиват,
с любов ме цялата заливат.
Но жалко, любовта ми до тебе не стига.
Ти връщаш я без да има причина.
А аз те чакам да я приемеш,
това, което ти принадлежи, да си вземеш.
© Янита All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
