10 мар. 2010 г., 12:42

No name

839 0 0

No name

 

Здравей, мое утро,

привет, мое слънце.

И днес като вчера − пак безпорядък –

изгубени хора, с умрели мечти,

ще търсят надежда във новия ден!

 

И днес като вчера −

забързан, светът със безброй патриоти,

нахвърлят  и мятат безнадеждни завети,

ала утре отново същия хал!

 

Премиери, министри и още нататък...

И ръсят, и ръсят думи неверни –

на нас, народе – на мен, „идиота”!

 

Това е, народе,

това е съдбата!

На нас трохите,

на тях парата!

 

Ще дойде и утре,

ала само небето.

И слънцето, животът и всичко, което

осмисля живота на мене, човека.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...