10.03.2010 г., 12:42

No name

835 0 0

No name

 

Здравей, мое утро,

привет, мое слънце.

И днес като вчера − пак безпорядък –

изгубени хора, с умрели мечти,

ще търсят надежда във новия ден!

 

И днес като вчера −

забързан, светът със безброй патриоти,

нахвърлят  и мятат безнадеждни завети,

ала утре отново същия хал!

 

Премиери, министри и още нататък...

И ръсят, и ръсят думи неверни –

на нас, народе – на мен, „идиота”!

 

Това е, народе,

това е съдбата!

На нас трохите,

на тях парата!

 

Ще дойде и утре,

ала само небето.

И слънцето, животът и всичко, което

осмисля живота на мене, човека.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...