10.03.2010 г., 12:42 ч.

No name 

  Поезия » Философска
598 0 0

No name

 

Здравей, мое утро,

привет, мое слънце.

И днес като вчера − пак безпорядък –

изгубени хора, с умрели мечти,

ще търсят надежда във новия ден!

 

И днес като вчера −

забързан, светът със безброй патриоти,

нахвърлят  и мятат безнадеждни завети,

ала утре отново същия хал!

 

Премиери, министри и още нататък...

И ръсят, и ръсят думи неверни –

на нас, народе – на мен, „идиота”!

 

Това е, народе,

това е съдбата!

На нас трохите,

на тях парата!

 

Ще дойде и утре,

ала само небето.

И слънцето, животът и всичко, което

осмисля живота на мене, човека.

© Николай Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??