8 февр. 2007 г., 09:21

Но не вали! 

  Поэзия
564 0 5
Стоя - смачкана от живота,
снощи пак се напих,
сега - смачкана от живота,
мисля дали се провалих.

И мечтите още си ги имам,
ала за какво са ми те,
И себе си вече дори презирам,
искам да съм пак дете.

Какво като мога да обичам,
какво като бях добра,
какво като талант се наричам,
талант - останал без душа.

И мръсна по улиците ходя,
омраза от очите ми крещи,
за малко любов бродя,
Искам дъжд да завали...

Но не вали!

© Ааа Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хаха да бе,нали...Нали ти казах..просто бях в такова настроение,но мисля,че се получи добро стихотворение!
  • eee аре беее...голямата пяница значи.хахаха ами аз..
    какво да кажа за себе си.ае стига драма..много си си добре.просто прогледни.отвори очи ..престани да гледаш носовете на обувките си.
  • Благодаря много ХристоИ за коментара,за хубавите думи и за съвета,ще го послушам!
  • Докато чувстваш това в съзнанието си, няма да бъдеш по-добре. Настрой се позитивно и всичко ще почне да се нарежда. Поздрави, Ади!!!
  • Да...а по-тъжното е,че понякога наистина се чувстваме така.
Предложения
: ??:??