Но не вали!
747
0
5
Стоя - смачкана от живота,
снощи пак се напих,
сега - смачкана от живота,
мисля дали се провалих.
И мечтите още си ги имам,
ала за какво са ми те,
И себе си вече дори презирам,
искам да съм пак дете.
Какво като мога да обичам,
какво като бях добра,
какво като талант се наричам,
талант - останал без душа.
И мръсна по улиците ходя,
омраза от очите ми крещи,
за малко любов бродя,
Искам дъжд да завали...
Но не вали!
снощи пак се напих,
сега - смачкана от живота,
мисля дали се провалих.
И мечтите още си ги имам,
ала за какво са ми те,
И себе си вече дори презирам,
искам да съм пак дете.
Какво като мога да обичам,
какво като бях добра,
какво като талант се наричам,
талант - останал без душа.
И мръсна по улиците ходя,
омраза от очите ми крещи,
за малко любов бродя,
Искам дъжд да завали...
Но не вали!
© Ааа All rights reserved.
Нали ти казах..просто бях в такова настроение,но мисля,че се получи добро стихотворение!
