Но продължава
Когато водата през филтър премине
и слънцето в нея на две се строши,
а блясъкът негов, в кристали изстива
и боцка със прелест в две мъжки очи.
Тогава се случва неземното чудо,
сърцето подскача подобно сърна.
Духът на мъжа в необята се губи,
но смисъл намира в конкретна жена.
А после? Не питай. Водата тече си.
Мъжът се изгражда. Светът е поле.
Няма пердета и плътни завеси,
а слънцето силно, по-силно пече.
Смисълът бута към утре съдбата,
а утре е утре до сетния ден.
Сезони въртят се, ту зима, ту лято,
а с пролет е сякаш света осланен.
Водата без филтър е с мътни проблеми.
Животът, мътилки не ще да влече.
Един го оставя, друг ше го вземе,
но той продължава и вечно тече.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
