27 янв. 2009 г., 16:36

... но само през трупа ми - съжаление 

  Поэзия » Любовная
1495 3 21

Накрая се обади... Чак сега!

Почти забравих - много време мина!

Да пита как съм... Ами,  все така...

(така я карам вече от година)

 

Той честичко присещал се за мен -

намерил време днес да се обади...

Звучеше ми объркан и смутен -

надявал се и искал да не страдам...

 

Но нещо ме стъписа във гласа -

почувствах го - болезнено и ясно!

Усетих го - и то не бе вина! -

Бе сто пъти, не - двеста, по-ужасно!

 

Във вените кръвта ми закипя!

Обадил се! Какво благоволение!

Аз хиляди неща ще понеса,

но само през трупа ми - съжаление!!!

 

 

© Мариела Челебиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??