27.01.2009 г., 16:36 ч.

... но само през трупа ми - съжаление 

  Поезия » Любовна
1497 3 21

Накрая се обади... Чак сега!

Почти забравих - много време мина!

Да пита как съм... Ами,  все така...

(така я карам вече от година)

 

Той честичко присещал се за мен -

намерил време днес да се обади...

Звучеше ми объркан и смутен -

надявал се и искал да не страдам...

 

Но нещо ме стъписа във гласа -

почувствах го - болезнено и ясно!

Усетих го - и то не бе вина! -

Бе сто пъти, не - двеста, по-ужасно!

 

Във вените кръвта ми закипя!

Обадил се! Какво благоволение!

Аз хиляди неща ще понеса,

но само през трупа ми - съжаление!!!

 

 

© Мариела Челебиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??