... но само през трупа ми - съжаление
Накрая се обади... Чак сега!
Почти забравих - много време мина!
Да пита как съм... Ами, все така...
(така я карам вече от година)
Той честичко присещал се за мен -
намерил време днес да се обади...
Звучеше ми объркан и смутен -
надявал се и искал да не страдам...
Но нещо ме стъписа във гласа -
почувствах го - болезнено и ясно!
Усетих го - и то не бе вина! -
Бе сто пъти, не - двеста, по-ужасно!
Във вените кръвта ми закипя!
Обадил се! Какво благоволение!
Аз хиляди неща ще понеса,
но само през трупа ми - съжаление!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Челебиева Всички права запазени
