Jan 27, 2009, 4:36 PM

... но само през трупа ми - съжаление

  Poetry » Love
1.6K 3 21

Накрая се обади... Чак сега!

Почти забравих - много време мина!

Да пита как съм... Ами,  все така...

(така я карам вече от година)

 

Той честичко присещал се за мен -

намерил време днес да се обади...

Звучеше ми объркан и смутен -

надявал се и искал да не страдам...

 

Но нещо ме стъписа във гласа -

почувствах го - болезнено и ясно!

Усетих го - и то не бе вина! -

Бе сто пъти, не - двеста, по-ужасно!

 

Във вените кръвта ми закипя!

Обадил се! Какво благоволение!

Аз хиляди неща ще понеса,

но само през трупа ми - съжаление!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...