Jan 27, 2009, 4:36 PM

... но само през трупа ми - съжаление

  Poetry » Love
1.6K 3 21

Накрая се обади... Чак сега!

Почти забравих - много време мина!

Да пита как съм... Ами,  все така...

(така я карам вече от година)

 

Той честичко присещал се за мен -

намерил време днес да се обади...

Звучеше ми объркан и смутен -

надявал се и искал да не страдам...

 

Но нещо ме стъписа във гласа -

почувствах го - болезнено и ясно!

Усетих го - и то не бе вина! -

Бе сто пъти, не - двеста, по-ужасно!

 

Във вените кръвта ми закипя!

Обадил се! Какво благоволение!

Аз хиляди неща ще понеса,

но само през трупа ми - съжаление!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...