11 дек. 2014 г., 17:50

Но ти мълчиш

Поэзия » Любовная

1K 0 3

Изнасилваш ме. С мълчание. Сега.На пръсти стъпваш. Някъде в сърцето ми.Но аз мълча. Удържам твоя гняв.Тръгни си! Със вина. Като престъпник.

Върни ми всички нощи. И сълзи!Аз може би тогава ще допусна.Да влезеш. Да ме вземеш. Да простиш.За грешките от много благочестие.

Но ти мълчиш. Ти винаги мълчиш.А аз те нося в мислите. В сърцето си.Сега ще знаеш колко ме боли.Сега ще знаеш колко сме обречени.

Превземаш ме. Далечно. И без глас.Но моите стени са наказание.Оставам непокътната. Зад тях.Това направи твоето мълчание!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Понякога мълчанието е най-голямото наказание. То изгпажда високи дувари, които трудно се прескачат!

2014-12-19T11:26:43+02:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Има мълчание, споделено от двама. Понякога, то е горещият вихър на красиви чувства или пък е тишината, изпълнена докрай с мек копнеж и нежност. И с толкова символика, че и най-силните думи бледнеят пред него. Но има и друго мълчание – като описаното в това стихотворение. То обсебва, разкъсва, изпразва света ни от съдържание.
Достоверно поднесени разсъждения. Харесва ми как пишеш, Деси! Моето скромно мнение е, че сайт Откровения печели с автори като теб.
Успешни бъдещи публикации!

2014-12-16T15:56:46+02:00
toxin (Таня Донова)

Браво!

2014-12-11T17:50:38+02:00