Изнасилваш ме. С мълчание. Сега.На пръсти стъпваш. Някъде в сърцето ми.Но аз мълча. Удържам твоя гняв.Тръгни си! Със вина. Като престъпник.
Върни ми всички нощи. И сълзи!Аз може би тогава ще допусна.Да влезеш. Да ме вземеш. Да простиш.За грешките от много благочестие.
Но ти мълчиш. Ти винаги мълчиш.А аз те нося в мислите. В сърцето си.Сега ще знаеш колко ме боли.Сега ще знаеш колко сме обречени.
Превземаш ме. Далечно. И без глас.Но моите стени са наказание.Оставам непокътната. Зад тях.Това направи твоето мълчание!