melian4eto (Деси)
77 16
11.12.2014 г., 17:50 ч.

Но ти мълчиш 

  Поезия » Любовна
731 0 3
Изнасилваш ме. С мълчание. Сега.
На пръсти стъпваш. Някъде в сърцето ми.
Но аз мълча. Удържам твоя гняв.
Тръгни си! Със вина. Като престъпник.

 

Върни ми всички нощи. И сълзи!
Аз може би тогава ще допусна.
Да влезеш. Да ме вземеш. Да простиш.
За грешките от много благочестие.

 

Но ти мълчиш. Ти винаги мълчиш.
А аз те нося в мислите. В сърцето си.
Сега ще знаеш колко ме боли.
Сега ще знаеш колко сме обречени.

 

Превземаш ме. Далечно. И без глас.
Но моите стени са наказание.
Оставам непокътната. Зад тях.
Това направи твоето мълчание!

 

© Деси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога мълчанието е най-голямото наказание. То изгпажда високи дувари, които трудно се прескачат!
  • Има мълчание, споделено от двама. Понякога, то е горещият вихър на красиви чувства или пък е тишината, изпълнена докрай с мек копнеж и нежност. И с толкова символика, че и най-силните думи бледнеят пред него. Но има и друго мълчание – като описаното в това стихотворение. То обсебва, разкъсва, изпразва света ни от съдържание.
    Достоверно поднесени разсъждения. Харесва ми как пишеш, Деси! Моето скромно мнение е, че сайт Откровения печели с автори като теб.
    Успешни бъдещи публикации!
  • Браво!
Предложения
: ??:??