11 dic 2014, 17:50

Но ти мълчиш

1K 0 3
Изнасилваш ме. С мълчание. Сега.На пръсти стъпваш. Някъде в сърцето ми.Но аз мълча. Удържам твоя гняв.Тръгни си! Със вина. Като престъпник.

 

Върни ми всички нощи. И сълзи!Аз може би тогава ще допусна.Да влезеш. Да ме вземеш. Да простиш.За грешките от много благочестие.

 

Но ти мълчиш. Ти винаги мълчиш.А аз те нося в мислите. В сърцето си.Сега ще знаеш колко ме боли.Сега ще знаеш колко сме обречени.

 

Превземаш ме. Далечно. И без глас.Но моите стени са наказание.Оставам непокътната. Зад тях.Това направи твоето мълчание!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога мълчанието е най-голямото наказание. То изгпажда високи дувари, които трудно се прескачат!
  • Има мълчание, споделено от двама. Понякога, то е горещият вихър на красиви чувства или пък е тишината, изпълнена докрай с мек копнеж и нежност. И с толкова символика, че и най-силните думи бледнеят пред него. Но има и друго мълчание – като описаното в това стихотворение. То обсебва, разкъсва, изпразва света ни от съдържание.
    Достоверно поднесени разсъждения. Харесва ми как пишеш, Деси! Моето скромно мнение е, че сайт Откровения печели с автори като теб.
    Успешни бъдещи публикации!
  • Браво!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...