Така се случи с нас. Нали?
И влакът, който все не ще да бърза.
Не стигна град, окъпан в сто мъгли.
А точно там една съдба ни свързва.
А точно там зачена с трепет ти.
Та твоят страх не беше, че съм влюбен.
Но този влак почти бе спрял, почти.
И пътьом ме прокле да бъда Юда.
© Небесен Владетел Все права защищены