LeChevalier (Тошко)
184 1919
20 мая 2010 г., 00:20

... но знай, любима... 

  Поэзия » Любовная
849 0 14
Аз имам твърде много
лица -- добро и зло,
     и строго
със ирис от стъкло.
  
Едно, с усмивка бледа
в просъница в зори
     да гледа
как изток цял гори,
  
а сетне в огледало
да види как блестят,
     без тяло,
на времето гневът
  
и пладне злобно свито,
пълзейки из коси,
     които
снегът ще украси.
 Лице, в почивка кратка
положила на лист
     в тетрадка
девойка с поглед чист.
  И друго, с цветове, но
без грим и без парфюм,
     пленено
в скръбта на стар албум.
  Лице, което в локва
от вчерашния дъжд,
     нахоква
глупак един и същ.
  И друго, то заплака
в ръждивата врата
     на влака
щом зърна вечерта...
Различни форми взима
лицето ми, но знай,
     любима,
от тях обичам най
  
оназ, която цяла-
та нощ пак ще мълчи
     в кристала
на твоите очи.		  

© Тошко Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Щом има любов,броя на лицата няма значение
    хубав ден!
  • Нощ пак ще си мълчи, или нощ все ще си мълчи как ти звучат
    Всеки път научавам нещо от твоите странички. Благодаря ти!
  • Краси, откровено казано, доста се колебах преди да сложа римата с "цяла-та". Дълго време държах друг вариант ("цяла // нощ кротко ще мълчи" но сметнах, че е едно тиренце не е твърде висока цена за по-добрия ритъм!

    Лично моето мнение е, че женската рима притежава много потенциал и е редно той да бъде изследван.
  • Сложните рими не са новост за нашата поезия, но в тях винаги са възможни нови комбинации.А тоя пренос наистина не го бях срещал. Не че съм прочел всичката българска поезия.
  • Ани, мерси за сравнението с дете.

    Зелена, радвам се, ако ти е харесало.

    Майсторе, тоя похват се среща във френската поезия поне от век. В българска не съм го виждал, а сигурно няма и да го видя много-много, щото на хората не им се експериментира с римата. "Цветове, но" също е странна римоформа.
  • Много изобретателно! Не бях виждал в лиричен текст пренос на дума с цел напасване на римата. Това е някакъв вид анжамбман, който не е популярен, за сега. Но може пък да се утвърди, като метод.
  • Хубаво... !!!
  • И аз ти благодаря за разбирането, Тошко! Ти си от авторите, от които има какво да се научи.
    А в заключение, ще ти напиша нещо, което учителката на сина ми казваше, когато беше в началната степен: " Оставете децата, сами да узреят в себе си за каквото и да е, не пожелаят ли, всичко направено от вас насила, ще има обратен ефект". Това го запомних, защото след време открих, че съм грешила, като насилвам някои неща. Запомних го, защото като се огледах, разбрах, че и с големите е така.
    Няма ли вътрешно желание, колкото и да говориш, нищо не идва на мястото си.
    Дерзай, имаш и таланта, и познанията, и ума да ставаш по-добър!
  • Ани, нямаш си идея колко ти благодаря за искреността! Стихът не е написан в табличка, а поставен в табличка, с цел да изглежда по-приятно на екрана. Не исках да го пльосвам в линеен вид, като една кльощава колонка с твърде голяма дължина.

    В стиха няма излишни думи, именно защото ако дори и една думичка липсваше, формата му щеше да пострада. Всяка дума е повече или по-малко компромис. И зная, че има още много какво да желая от себе си. Но кога съм казвал, че искам да докосна "сетивата" на читателя? Искам да докосна ума му!

    Някои хора наистина четат стихове само, за да си набавят емоции. Аз обаче чета стихове, за да си доставя естетическо удоволствие.

    Пак благодаря за коментара, много се радвам, че има хора, които отделят време за четене, 10 пъти си е достойно за уважение постижение, особено на мой стих.

    Плами, за глоба благодари ли се?
  • Тошко, знаеш ли какво направих след като прочетох сигурно над 10 пъти този стих, понеже заглавието предполагаше нещо, което би докоснало и преминало през читателя - копирах го и установих, че е писан в табличка. Сега ще ти кажа нещо, съвсем неангажиращо, тъй като виждам, че имаш талант, иначе не бих си позволила. Стремежът ти да изгладиш формата, като търсиш подходящите думи затова, е развалила цялото очарование на думата любима... Замисълът е много хубав, но всичките тези думи, от които може би има и излишни, прави така, че стихът не стига до там, до където е предназначен, а именно до сетивата на читателя. Това също е много важно, думите да се превърнат в стих.
    Разбира се мнението ми е напълно неангажиращо. Написах ти го и защото много пъти съм чела стихове от сайта на колеги, които не се занимават с писане, но в повечето случаи са казвали, че в думите търсят нещо, което да ги развълнува или нещо, което мислят, но никога не са можели да изразят със свои.
  • Робче... Ама не съм казала, че си лош!
  • С много лица?
    Не ми изглежда никак легитимно!
    Много моля - платете си глобата чинно!!!
    Поздрав, Тошко-Лошко!
  • Их, че съм лош, нали! роб с роб
  • Интересно е! Прекалено робуваш на формата. Харесах съдържанието. Поздрави!
Предложения
: ??:??