... но знай, любима...
| Аз имам твърде много лица -- добро и зло, и строго със ирис от стъкло. |
|
| Едно, с усмивка бледа в просъница в зори да гледа как изток цял гори, |
|
| а сетне в огледало да види как блестят, без тяло, на времето гневът |
|
| и пладне злобно свито, пълзейки из коси, които снегът ще украси. |
Лице, в почивка кратка положила на лист в тетрадка девойка с поглед чист. |
| И друго, с цветове, но без грим и без парфюм, пленено в скръбта на стар албум. |
|
| Лице, което в локва от вчерашния дъжд, нахоква глупак един и същ. |
|
| И друго, то заплака в ръждивата врата на влака щом зърна вечерта... |
|
| Различни форми взима лицето ми, но знай, любима, от тях обичам най |
|
| оназ, която цяла- та нощ пак ще мълчи в кристала на твоите очи. |
© Тошко All rights reserved.
