Ноември на прага потропа
НОЕМВРИ НА ПРАГА ПОТРОПА
Само спомен за птици прелита
над заспалата вече гора.
Прекосила с безшумни копита,
скри се в храста сърничка добра.
Страх в очите ѝ светнали слиза,
прошумулне ли шумчица в миг.
И мъглата муцунката близва
със замръзнал и грапав език.
Приютила загадки и тайни
и забулена в сребърен шал –
тишината ми носи надежда.
О, блаженства и обич – нетрайни,
моят път, от снега побелял,
накъде ли през мрака извежда?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
