НОЕМВРИ НА ПРАГА ПОТРОПА
Само спомен за птици прелита
над заспалата вече гора.
Прекосила с безшумни копита,
скри се в храста сърничка добра.
Страх в очите ѝ светнали слиза,
прошумулне ли шумчица в миг.
И мъглата муцунката близва
със замръзнал и грапав език.
Приютила загадки и тайни
и забулена в сребърен шал –
тишината ми носи надежда.
О, блаженства и обич – нетрайни,
моят път, от снега побелял,
накъде ли през мрака извежда?
© Валентина Йотова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
