Препускат бясно,
всичко попиляват
по пътя си ... Остава само прах
във въздуха.
И оскотелите, летящи,
в небето глас надават.
И кръжат
над жертвата си.
Чакат я да падне
и Богу дух безславно да даде.
Червени, буреносни се подават
зад слънцето.
Вещаят страшна буря.
Гърмежите и тътена напредват,
за да подсетят,
че дошло е време.
Препускащи са моите мечти.
Летящи са стремежите ми.
Буреносни – мойте думи.
А жертвата ...
Това е любовта ми.
Подобно Феникс,
тя ще отцелее,
напук на всяка орист и прокоба.
Заради теб.
Завинаги.
Навеки.
© КрасиМира Все права защищены