14.03.2012 г., 10:25

Ноктюрно

536 0 0

Препускат бясно,

всичко попиляват

по пътя си ... Остава само прах

във въздуха.

И оскотелите, летящи,

в небето глас надават.

И кръжат

над жертвата си.

Чакат я да падне

и Богу дух безславно да даде.

Червени, буреносни се подават

зад слънцето.

Вещаят страшна буря.

Гърмежите и тътена напредват,

за да подсетят,

че дошло е време.


Препускащи са моите мечти.

Летящи са стремежите ми.

Буреносни – мойте думи.

А жертвата ...

Това е любовта ми.

Подобно Феникс,

тя ще отцелее,

напук на всяка орист и прокоба.

Заради теб.

Завинаги.

Навеки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© КрасиМира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...