29 мая 2011 г., 11:32

Ноктюрно

588 0 0

НОКТЮРНО

 

Като зърна от броеница

на някой старец белобрад,

ден деня заменя - ей седмица

отлиства се и месец пак.

 

Така изнизаха се дните,

нанизани на наниз вехт.

Така и младост - погледнете -

остана само спомен, ех!

 

Така и зрелите години,

във жар превърнаха се те.

И старци вече, погледни ни,

очакваме ний веч стоте.

 

Но колко мъчно се достигат

и колко трудно е сега!

Добре, че двама дружни биват,

че страшна е таз самота.

 

Стареем бавно, но не щеме

да си признаем, при това,

че минало е наш'то време,

че наш'та есен е дошла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...