May 29, 2011, 11:32 AM

Ноктюрно

  Poetry
586 0 0

НОКТЮРНО

 

Като зърна от броеница

на някой старец белобрад,

ден деня заменя - ей седмица

отлиства се и месец пак.

 

Така изнизаха се дните,

нанизани на наниз вехт.

Така и младост - погледнете -

остана само спомен, ех!

 

Така и зрелите години,

във жар превърнаха се те.

И старци вече, погледни ни,

очакваме ний веч стоте.

 

Но колко мъчно се достигат

и колко трудно е сега!

Добре, че двама дружни биват,

че страшна е таз самота.

 

Стареем бавно, но не щеме

да си признаем, при това,

че минало е наш'то време,

че наш'та есен е дошла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...