26 янв. 2018 г., 13:53

Ноктюрно

469 1 1

                                                     

                 Прецизно бърза Времето, а ние -

                 престъпно бавни сме да го догоним!

                 Мечтаем си за някакви промени,

                 но все живеем в стария си спомен.

 

                 Не знаем колко трудно се постигат

                 онези чудеса,които търсим.

                 Пречупили сме нерви от просия

                 на дребен лукс. И хлябът е накъсан...

 

                  Не е погачата  - с късмет и ситост!

                  И слънцето ни пада от баира -

                  съборено от злоба и безсилие...

                  Лъжливи лаври някой пак намира!

 

                  Земята се тресе от страх и вопли!

                  Заспиваме под вулканична пепел.

                  А неуморната Любов ни топли

                  и ни припомня Вярата заветна.

 

                   Тогава чак и Времето се спира

                   да ни почака, да се осъзнаем!

                   Изглежда Ной е тръгнал да събира

                   изчезващите Хора, но безславно... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...