Jan 26, 2018, 1:53 PM

Ноктюрно

471 1 1

                                                     

                 Прецизно бърза Времето, а ние -

                 престъпно бавни сме да го догоним!

                 Мечтаем си за някакви промени,

                 но все живеем в стария си спомен.

 

                 Не знаем колко трудно се постигат

                 онези чудеса,които търсим.

                 Пречупили сме нерви от просия

                 на дребен лукс. И хлябът е накъсан...

 

                  Не е погачата  - с късмет и ситост!

                  И слънцето ни пада от баира -

                  съборено от злоба и безсилие...

                  Лъжливи лаври някой пак намира!

 

                  Земята се тресе от страх и вопли!

                  Заспиваме под вулканична пепел.

                  А неуморната Любов ни топли

                  и ни припомня Вярата заветна.

 

                   Тогава чак и Времето се спира

                   да ни почака, да се осъзнаем!

                   Изглежда Ной е тръгнал да събира

                   изчезващите Хора, но безславно... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...