Прецизно бърза Времето, а ние -

                 престъпно бавни сме да го догоним!

                 Мечтаем си за някакви промени,

                 но все живеем в стария си спомен.

                 Не знаем колко трудно се постигат

                 онези чудеса,които търсим.

                 Пречупили сме нерви от просия

                 на дребен лукс. И хлябът е накъсан...

                  Не е погачата  - с късмет и ситост!

                  И слънцето ни пада от баира -

                  съборено от злоба и безсилие...

                  Лъжливи лаври някой пак намира!

                  Земята се тресе от страх и вопли!

                  Заспиваме под вулканична пепел.

                  А неуморната Любов ни топли

                  и ни припомня Вярата заветна.

                   Тогава чак и Времето се спира

                   да ни почака, да се осъзнаем!

                   Изглежда Ной е тръгнал да събира

                   изчезващите Хора, но безславно...