23 окт. 2007 г., 13:48

Номад

790 0 16
Тъй тръгваш... както и дошъл си...
Ти имаш вятър във кръвта,
ръце протягам - да те върна...
Но не мога да те задържа...

Номад... проклятие дали е
да бродиш в пустошта навред,
без брод пътеки да откриеш,
а аз да съм... обичаща, без теб...

Зове те жаркото пустинно слънце,
влекат те непознати светове,
но знай - посях аз малко зрънце,
любов във вените, сред ветрове...

Пристигаш... както си и тръгнал,
едва удържаш вятъра в кръвта,
ръце протягам -  да прегърна,
и днес... ще съумея да те задържа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...