Номад
Тъй тръгваш... както и дошъл си...
Ти имаш вятър във кръвта,
ръце протягам - да те върна...
Но не мога да те задържа...
Номад... проклятие дали е
да бродиш в пустошта навред,
без брод пътеки да откриеш,
а аз да съм... обичаща, без теб...
Зове те жаркото пустинно слънце,
влекат те непознати светове,
но знай - посях аз малко зрънце,
любов във вените, сред ветрове...
Пристигаш... както си и тръгнал,
едва удържаш вятъра в кръвта,
ръце протягам - да прегърна,
и днес... ще съумея да те задържа...
Ти имаш вятър във кръвта,
ръце протягам - да те върна...
Но не мога да те задържа...
Номад... проклятие дали е
да бродиш в пустошта навред,
без брод пътеки да откриеш,
а аз да съм... обичаща, без теб...
Зове те жаркото пустинно слънце,
влекат те непознати светове,
но знай - посях аз малко зрънце,
любов във вените, сред ветрове...
Пристигаш... както си и тръгнал,
едва удържаш вятъра в кръвта,
ръце протягам - да прегърна,
и днес... ще съумея да те задържа...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мила Нежна Все права защищены
