23.10.2007 г., 13:48 ч.

Номад 

  Поезия
597 0 16
Тъй тръгваш... както и дошъл си...
Ти имаш вятър във кръвта,
ръце протягам - да те върна...
Но не мога да те задържа...

Номад... проклятие дали е
да бродиш в пустошта навред,
без брод пътеки да откриеш,
а аз да съм... обичаща, без теб...

Зове те жаркото пустинно слънце,
влекат те непознати светове,
но знай - посях аз малко зрънце,
любов във вените, сред ветрове...

Пристигаш... както си и тръгнал,
едва удържаш вятъра в кръвта,
ръце протягам -  да прегърна,
и днес... ще съумея да те задържа...

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??