Навярно кармата ми е номадска,
щом толкоз дръзко пътят ме зове –
със страст прегръщам нови светове,
те връщат на очите мои блясъка…
В съня ми бяга скитаща жена,
лицето си загърнала със пясъци,
а слънцето дарява я с отблясъци
от приказките в стари времена.
Отдавна вече не броя минутите,
а часовете меря в разстояния
аз – скитница от източни предания
на път посрещам много често утрото. ...