danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
May 6, 2011, 7:27 PM

Номадска карма 

  Poetry » Other
707 0 8

Навярно кармата ми е номадска,

щом толкоз дръзко пътят ме зове –

със страст прегръщам нови светове,

те връщат на очите мои блясъка…

 

В съня ми бяга скитаща жена,

лицето си загърнала със пясъци,

а слънцето дарява я с отблясъци

от приказките в стари времена.

 

Отдавна вече не броя минутите,

а часовете меря в разстояния

аз – скитница от източни предания

на път посрещам много често утрото.

 

Замръквам с ветрове по странни друми,

звездите да погледна нямам сили,

а стъпките ми, вятъра открили

ме водят все напред с потайни думи.

 

И шепнат ми: „Посоката търси!” –

а глас пустинен връща вековете –

„И нека бъдат твои световете.

Не се отказвай, все напред върви!...”

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??