Нос Калиакра
Небето и морето се прегръщат
в душата ми, молитвено стаена.
Далеч сега е родната ми къща,
но покрив ми е цялата Вселена.
Пристъпвам между каменни руини,
запазили на мъртвите покоя.
Старая се безшумно да премина
по пътя на годините безбройни.
Насред пролука скална коленича
в най-малкия параклис на България,
където ме посреща като жрица
старица, без да иска подаяние.
Едва съзрима в черната си кърпа
нагоре ме изпраща с длани свити,
а сред вълните – бели и безсмъртни,
танцуват волно черните делфини.
Назад ме викат бащин род, семейство...
Но нямам сили да направя крачка
навън от този дом божествен,
светлеещ сред пробойните на здрача.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Antoaneta Karaivanova Pavlova Все права защищены
