Нос Калиакра
Небето и морето се прегръщат
в душата ми, молитвено стаена.
Далеч сега е родната ми къща,
но покрив ми е цялата Вселена.
Пристъпвам между каменни руини,
запазили на мъртвите покоя.
Старая се безшумно да премина
по пътя на годините безбройни.
Насред пролука скална коленича
в най-малкия параклис на България,
където ме посреща като жрица
старица, без да иска подаяние.
Едва съзрима в черната си кърпа
нагоре ме изпраща с длани свити,
а сред вълните – бели и безсмъртни,
танцуват волно черните делфини.
Назад ме викат бащин род, семейство...
Но нямам сили да направя крачка
навън от този дом божествен,
светлеещ сред пробойните на здрача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Antoaneta Karaivanova Pavlova Всички права запазени
