Нос Калиакра
Небето и морето се прегръщат
в душата ми, молитвено стаена.
Далеч сега е родната ми къща,
но покрив ми е цялата Вселена.
Пристъпвам между каменни руини,
запазили на мъртвите покоя.
Старая се безшумно да премина
по пътя на годините безбройни.
Насред пролука скална коленича
в най-малкия параклис на България,
където ме посреща като жрица
старица, без да иска подаяние.
Едва съзрима в черната си кърпа
нагоре ме изпраща с длани свити,
а сред вълните – бели и безсмъртни,
танцуват волно черните делфини.
Назад ме викат бащин род, семейство...
Но нямам сили да направя крачка
навън от този дом божествен,
светлеещ сред пробойните на здрача.
© Antoaneta Karaivanova Pavlova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Насладих се на този хубав и проникновен стих, Тони! Добре дошла! Много хубаво пишеш.
-
Усетих поетичното ти можене само от това стихотворение - първото от теб, което прочетох. Зарадвах ти се! Добре дошло сред нас, слънчево момиче! Усмивката ти има притегателна сила! Закичвам те и с моята, Тони!🥰
-
Хубаво
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
