9 февр. 2011 г., 07:14

Нощ

990 0 0

Нов стих за теб започвам.

Дали изобщо ще ти ги покажа?

Знам ли.

 

Довчера казал бих

"Това е загуба на време"

и че далеч не е за мене.

 

Но днес вълната се отприщи

и прозаикът вече е поет.

Дали е той добър

или не струва,

вече даже и не се замислям.

 

Изоставих и рими,

и повърхностния хумор,

и хвърлям се в дълбоките води.

Лунатикът е на свобода

и нека някой се опита да го хване!

 

Нощта е мойто време,

денят е просто сън

е д н а к ъ в.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Бортолаци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...