9 февр. 2011 г., 07:14

Нощ

993 0 0

Нов стих за теб започвам.

Дали изобщо ще ти ги покажа?

Знам ли.

 

Довчера казал бих

"Това е загуба на време"

и че далеч не е за мене.

 

Но днес вълната се отприщи

и прозаикът вече е поет.

Дали е той добър

или не струва,

вече даже и не се замислям.

 

Изоставих и рими,

и повърхностния хумор,

и хвърлям се в дълбоките води.

Лунатикът е на свобода

и нека някой се опита да го хване!

 

Нощта е мойто време,

денят е просто сън

е д н а к ъ в.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Бортолаци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...