Feb 9, 2011, 7:14 AM

Нощ

  Poetry » Love
988 0 0

Нов стих за теб започвам.

Дали изобщо ще ти ги покажа?

Знам ли.

 

Довчера казал бих

"Това е загуба на време"

и че далеч не е за мене.

 

Но днес вълната се отприщи

и прозаикът вече е поет.

Дали е той добър

или не струва,

вече даже и не се замислям.

 

Изоставих и рими,

и повърхностния хумор,

и хвърлям се в дълбоките води.

Лунатикът е на свобода

и нека някой се опита да го хване!

 

Нощта е мойто време,

денят е просто сън

е д н а к ъ в.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Бортолаци All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...