Нощ

4 февр. 2017 г., 11:07

Поэзия » Любовная

303 2 5

НОЩ
Р. Чакърова

С изплетена от сенките завеса
нощта покри света, звезди запали...
Над стрехи тишината се надвеси
и сгуши се в комините заспали.

Премръзнал грак на още будна птица
се сля с гласа на вятъра и стихна.
А совите развързаха езици,
щом бялата луна им се усмихна.

Неволно чувах разговора таен –
ломотеха за спящата принцеса,
за принца и за замъка незнаен,
припяваха една и съща песен...

Когато и последната замлъкна,
звездите си отдъхнаха от валса.
Сънят на пръсти в мене се промъкна,
поспря се до очите ми за малко,

а после пак на пръсти си отиде...
потъна в миглите на сърпа лунен.
Щом няма и в съня си да те видя,
ще дойда с изгрева да те целуна.

Лондон 01/02/2017 ' 23:47