Нощ
НОЩ
Р. Чакърова
С изплетена от сенките завеса
нощта покри света, звезди запали...
Над стрехи тишината се надвеси
и сгуши се в комините заспали.
Премръзнал грак на още будна птица
се сля с гласа на вятъра и стихна.
А совите развързаха езици,
щом бялата луна им се усмихна.
Неволно чувах разговора таен –
ломотеха за спящата принцеса,
за принца и за замъка незнаен,
припяваха една и съща песен...
Когато и последната замлъкна,
звездите си отдъхнаха от валса.
Сънят на пръсти в мене се промъкна,
поспря се до очите ми за малко,
а после пак на пръсти си отиде...
потъна в миглите на сърпа лунен.
Щом няма и в съня си да те видя,
ще дойда с изгрева да те целуна.
Лондон 01/02/2017 ' 23:47
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
