Нощ
Черна, мрачна нощ обви земята,
облак зорко тъмнината пази.
Вятър шепне нещо на листата,
тишината мълком лази.
Сама, една луна зловеща
протяга жълтата ръка,
иска да разкрие нещо,
сочи с мътна светлина.
Ниско долу, над земята,
в лепкавата лунна светлина,
обикаляше мъглата,
задушаваше света.
Тишината тръгна след мъглата,
вятърът се умълча.
Облак бавно скри луната,
тъмнината завладя нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены
