Нощ
Черна, мрачна нощ обви земята,
облак зорко тъмнината пази.
Вятър шепне нещо на листата,
тишината мълком лази.
Сама, една луна зловеща
протяга жълтата ръка,
иска да разкрие нещо,
сочи с мътна светлина.
Ниско долу, над земята,
в лепкавата лунна светлина,
обикаляше мъглата,
задушаваше света.
Тишината тръгна след мъглата,
вятърът се умълча.
Облак бавно скри луната,
тъмнината завладя нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
