Черна, мрачна нощ обви земята,
облак зорко тъмнината пази.
Вятър шепне нещо на листата,
тишината мълком лази.
Сама, една луна зловеща
протяга жълтата ръка,
иска да разкрие нещо,
сочи с мътна светлина.
Ниско долу, над земята,
в лепкавата лунна светлина,
обикаляше мъглата,
задушаваше света.
Тишината тръгна след мъглата,
вятърът се умълча.
Облак бавно скри луната,
тъмнината завладя нощта.
© Георги All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
