Нощ
Отвява ме нанякъде нощта,
прегърнала ме в топлата си риза.
За миг отекват в черното наблизо
забързаните стъпки на страха.
А аз потъвам в тъмната ú пазва
с надеждата да срещна светлина -
макар искрица, трепнеща едва,
която пътя да показва.
© Надежда Маринова Все права защищены