2 июн. 2009 г., 23:51

Нощ 

  Поэзия
635 0 10

 

 

Нощ

 

 

Отвява ме нанякъде нощта,

прегърнала ме в топлата си риза.

За миг отекват в черното наблизо

забързаните стъпки на страха.

 

А аз потъвам в тъмната ú пазва

с надеждата да срещна светлина -

макар искрица, трепнеща едва,

която пътя да показва.

 

 

 

© Надежда Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??