2 jun 2009, 23:51

Нощ 

  Poesía
637 0 10

 

 

Нощ

 

 

Отвява ме нанякъде нощта,

прегърнала ме в топлата си риза.

За миг отекват в черното наблизо

забързаните стъпки на страха.

 

А аз потъвам в тъмната ú пазва

с надеждата да срещна светлина -

макар искрица, трепнеща едва,

която пътя да показва.

 

 

 

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??