26 мар. 2010 г., 14:54

Нощ

510 0 2


Погледни!
Там в мрака броди някой.
Дали съм аз?
Дали си ти ?
Нощта прегръща мойта сянка.
Тъмнина обвива душата ми.
Пак съм сама.
Черни ледени ръце обгръщат сърцето ми.
Дали си ти ?
Кой скита в тая нощ зловеща?
Дори луната се страхува!
Плахи леки стъпки се впиват в меката пръст.
Дали си ти ?
Не, не си ти .
Това е сянката на моята угаснала любов.
Поглежда вред.
Търси те.
Безмълвно крещи.
Вика те.
И тъй както луната заспива без звезди,
така и моето сърце умира без любов
.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилит Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...