Svetlito06 (Лилит) Svetlito06 (Лилит)
3
Mar 26, 2010, 2:54 PM

Нощ

  Poetry
511 0 2


Погледни!
Там в мрака броди някой.
Дали съм аз?
Дали си ти ?
Нощта прегръща мойта сянка.
Тъмнина обвива душата ми.
Пак съм сама.
Черни ледени ръце обгръщат сърцето ми.
Дали си ти ?
Кой скита в тая нощ зловеща?
Дори луната се страхува!
Плахи леки стъпки се впиват в меката пръст.
Дали си ти ?
Не, не си ти .
Това е сянката на моята угаснала любов.
Поглежда вред.
Търси те.
Безмълвно крещи.
Вика те.
И тъй както луната заспива без звезди,
така и моето сърце умира без любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилит All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0