Нощ
509
0
2
Погледни!
Там в мрака броди някой.
Дали съм аз?
Дали си ти ?
Нощта прегръща мойта сянка.
Тъмнина обвива душата ми.
Пак съм сама.
Черни ледени ръце обгръщат сърцето ми.
Дали си ти ?
Кой скита в тая нощ зловеща?
Дори луната се страхува!
Плахи леки стъпки се впиват в меката пръст.
Дали си ти ?
Не, не си ти .
Това е сянката на моята угаснала любов.
Поглежда вред.
Търси те.
Безмълвно крещи.
Вика те.
И тъй както луната заспива без звезди,
така и моето сърце умира без любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилит Всички права запазени
