AMarinov (Ангел Маринов)
8 0
28 февр. 2012 г., 16:26

Нощ 

  Поэзия » Философская
491 0 1

Денят изгаря, става нощ.

Изгаря върхът на душата ми.

В нощта се разчупвам на слънчеви искри.

И ставам края на огъня.

Прах от кости.

Нощта разцепва дъха ми.

Поглъща целия ми език.

Спри, обърни се, върни се.

В нощта виждам истината.

Криеща се в дневна светла лъжа.

Зашити очи.

Белозъба усмивка.

Сънят върви.

И говори, и тъпче на едно място.

 

 

© Ангел Маринов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Обърнете внимание как се членува същ. име 'нощ'. Следващият текст с такива груби грешки ще бъде върнат за корекция.
Предложения
: ??:??