Нощ

28.02.2012 г., 16:26 ч.

Поезия » Философска

493 0 1

Денят изгаря, става нощ.

Изгаря върхът на душата ми.

В нощта се разчупвам на слънчеви искри.

И ставам края на огъня.

Прах от кости.

Нощта разцепва дъха ми.

Поглъща целия ми език.

Спри, обърни се, върни се.

В нощта виждам истината.

Криеща се в дневна светла лъжа.

Зашити очи.

Белозъба усмивка.

Сънят върви.

И говори, и тъпче на едно място.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

nikikomedvenska (Ники Комедвенска)

2012-02-28T16:27:46+02:00

Обърнете внимание как се членува същ. име 'нощ'. Следващият текст с такива груби грешки ще бъде върнат за корекция.