Нощ
634
0
1
Денят изгаря, става нощ.
Изгаря върхът на душата ми.
В нощта се разчупвам на слънчеви искри.
И ставам края на огъня.
Прах от кости.
Нощта разцепва дъха ми.
Поглъща целия ми език.
Спри, обърни се, върни се.
В нощта виждам истината.
Криеща се в дневна светла лъжа.
Зашити очи.
Белозъба усмивка.
Сънят върви.
И говори, и тъпче на едно място.
© Ангел Маринов All rights reserved.
