AMarinov (Ангел Маринов)
8 0
Feb 28, 2012, 4:26 PM

Нощ 

  Poetry » Phylosophy
492 0 1

Денят изгаря, става нощ.

Изгаря върхът на душата ми.

В нощта се разчупвам на слънчеви искри.

И ставам края на огъня.

Прах от кости.

Нощта разцепва дъха ми.

Поглъща целия ми език.

Спри, обърни се, върни се.

В нощта виждам истината.

Криеща се в дневна светла лъжа.

Зашити очи.

Белозъба усмивка.

Сънят върви.

И говори, и тъпче на едно място.

 

 

© Ангел Маринов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Обърнете внимание как се членува същ. име 'нощ'. Следващият текст с такива груби грешки ще бъде върнат за корекция.
Random works
: ??:??