Нощ е, а вятър не полъхва
Нощ е, а вятър не полъхва,
и на небето няма звезди.
Лято...жега, лист не потрепва
даже ги няма и птиците.
Тишина и асфалта заспа,
само някоя полузаспала кола
ще премине като упоена
аз след нея ще гледам сама
и ще пуша поредна цигара.
Полунощ е, а така е горещо
даже чаршафът ми пари.
И си представям с теб под луна
под душ от мечти звездопади.
Как полюшва се обич и страст
как повява от нежност и ласки!
Колко нежна и свежа нощта
би била с теб споделана!
и на небето няма звезди.
Лято...жега, лист не потрепва
даже ги няма и птиците.
Тишина и асфалта заспа,
само някоя полузаспала кола
ще премине като упоена
аз след нея ще гледам сама
и ще пуша поредна цигара.
Полунощ е, а така е горещо
даже чаршафът ми пари.
И си представям с теб под луна
под душ от мечти звездопади.
Как полюшва се обич и страст
как повява от нежност и ласки!
Колко нежна и свежа нощта
би била с теб споделана!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
