13 июн. 2012 г., 23:56

Нощ, която не познаваш

729 0 3
  Добре де, знам, че си безкрайно уморен...
Коя съм аз, да ти говоря за звездите?
Живееш някакъв живот. Дори е ден.
Дори понякога ти пеят птици.
Усмихваш се... Дали?...
Очите ти са неми.
Очите ти са матово стъкло.
Не отразяват мигове... и длани...
И знам, че си безкрайно уморен.
А аз съм друга. Безпричинна.
И сбъдвам се... понякога насън.
Обичам ли... до посиняване обичам...
И колкото да ти говоря за любов,
светът помежду нас е пропаст...
Защото ти живееш някакъв живот.
А аз съм нощ... която не познаваш...

~Endless~

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...