13.06.2012 г., 23:56 ч.

Нощ, която не познаваш 

  Поезия » Любовна
569 0 3
 
Добре де, знам, че си безкрайно уморен...
Коя съм аз, да ти говоря за звездите?
Живееш някакъв живот. Дори е ден.
Дори понякога ти пеят птици.
Усмихваш се... Дали?...
Очите ти са неми.
Очите ти са матово стъкло.
Не отразяват мигове... и длани...
И знам, че си безкрайно уморен.
А аз съм друга. Безпричинна.
И сбъдвам се... понякога насън.
Обичам ли... до посиняване обичам...
И колкото да ти говоря за любов,
светът помежду нас е пропаст...
Защото ти живееш някакъв живот.
А аз съм нощ... която не познаваш...

~Endless~

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??