Добре де, знам, че си безкрайно уморен...
Коя съм аз, да ти говоря за звездите?
Живееш някакъв живот. Дори е ден.
Дори понякога ти пеят птици.
Усмихваш се... Дали?...
Очите ти са неми.
Очите ти са матово стъкло.
Не отразяват мигове... и длани...
И знам, че си безкрайно уморен.
А аз съм друга. Безпричинна.
И сбъдвам се... понякога насън.
Обичам ли... до посиняване обичам... ...